На 10 минути от SONA home се намира историческия парк-музей „Врана“. Той е създаден под влиянието на европейските пейзажни паркове и тази вдъхновена концепция просъществува в продължение на повече от 40 години, когато създателите му съумяват да изградят едно великолепно парково пространство. Те постигат това, използвайки декоративна растителност като основен „строителен материал“.
Един от най-впечатляващите аспекти на парка е голямото разнообразие от растителни видове – 821 дървесни, храстови и тревисти видове от 118 семейства и 435 рода, разположени на територия от по-малко от 100 хектара. Тази разнообразност му придава висока художествена стойност и го превръща в едно от първите произведения на парковото изкуство в България.
Паркът „Врана“ е значимо творение, което се създава в страната през първата половина на XX век. Той не отстъпва със своите художествени качества на известните пейзажни паркове, създадени в Европа през XIX век. Той представлява част от имението на българските царе Фердинанд I и Борис III и заема площ от 140 хектара.
През 2001 година, имението бе предоставено от Симеон Сакскобургготски, син на цар Борис III, на Софийската градска община. Паркът е разположен на 11 километра от центъра на столицата.
Изграждането на парка „Врана“ започва през 1900 година, 22 години след освобождението на България от турско владичество. В това време отечественото градинско-парково изкуство е в самото начало на развитието си, а младата Българска държава преживява политически, икономически и културни промени. Създаването на парка отнема 43 години свързано със значителни трудности, особено по време на първия етап (1900 – 1909 г.), когато липсват оранжерии и разсадници за производство на цветя и дървесно-храстова растителност. За да бъде осъществено, мястото се нуждае от голямо количество фиданки и семена на цветя, които биват доставяни от всички континенти. Това обяснява разнообразието на растителните видове, които се срещат в него.
Мястото, където започва да се изгражда паркът „Врана“, представлява обезлесена равнина, която през турско време била пуста и без растителност. Единствено река Искър, която протича наблизо, придавала малко живот на монотонния пейзаж.
Паркът е бил създаден като извънградска лятна резиденция за царското семейство, което е предопределило неговия интимно-пейзажен характер. Дървесните масиви и групи, цветните поляни, алпинеумите, езерата, алеите и пътеките в парка са оформени по начин, който наподобява природната среда, като това е било характерно за множество европейски пейзажни паркове в миналото.
В създаването му са взели участие градинари, чиито имена не са известни като на другите известни паркостроители-пейзажисти в Европа, като например Кент в Англия, Пюклер в Германия, Гонзаго в Русия и други.